В писмените извори на гръцките антични автори, траките са представени като ловки и безстрашни воини. В непрестанни битки с гърци, скити, перси, македони, келти и римляни те усъвършенствали бойните си умения и превърнали войната в занаят. Смелите тракийски войници били високо ценени от елините (гърците) и римляните, които ги привличали за наемници в своите армии.

Основна бойна част от армията в Тракия била пехотата, в която влизали селяни. Войниците, въоръжени с лъкове, стрели, прашки и копия, носели със себе си лек луновиден щит (пелте), откъдето идва и тяхното прозвище – пелтасти. При студено време те поставяли на главите си шапки от лисича кожа, носели лека, препасана в кръста дреха (хитон), намятали се с шарено вълнено наметало (зейра) и обували ботуши от еленова кожа. Тъй като природата на Тракия била подходяща за отглеждането на коне, имало и конница. Конниците носели същото облекло и комплект въоръжение като пехотинците с изключение на прашката. Армиите на тракийските владетели си служели и с тежка артилерия – катапулти и каменометни машини. За да защитят владенията си, тракийските царе издигали укрепени селища и военни крепости.

Тракийските владетели имали на свое разположение многобройни армии. Гръцкият автор Тукидид разказва, че при грандиозния поход на тракийския цар Ситалк срещу Македония в 429 г. пр.Хр. неговата армия наброявала 100 000 пехотинци и 50 000 конници. Политическата мощ и богатствата на тракийската аристокрация намерили израз в представително въоръжение, поръчвано от знатните траки на местни и чуждестранни майстори – шлемове, ризници, брони, наколенници, мечове, ножници. Тези изящни предмети били изработвани от злато и сребро, или от бронз с позлата и посребряване, и украсявани с изображения на мъжки и женски божества, легендарни владетели и фантастични същества от тракийската митология. Те представлявали знаци-символи на царската и аристократичната власт и били полагани в гробовете на покойните знатни траки, за да им служат в Отвъдното.